Add parallel Print Page Options

20 И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

21 А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

22 А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;

Read full chapter